Попитайте Американски  Адвокат:
Съвети пообщи и имиграционни въпроси за българската общност

ИМИГРАЦИОННИ НОВИНИ
 

ПРАВИТЕЛСТВОТО В ДЕЙСТВИЕ: Миналата седмица говорихме за липсата на прогрес към законодателство за имиграционна реформа, т.нар.”амнистия”. Надеждите ни са в Сенатското проектопредложение, прокарано през май, с план за легализация и програма за гости-работници, отразяващи икономическата и социална действителност. Президентът подкрепя този план. Мексиканците се борят за същото. Но консерваторите, които доминират Камарата на Представителите, “отвлякоха” висящото законодателство и го погребаха в подкомисии, откъдето не се знае дали ще се появи, освен ако гласоподавателите ясно и недвусмислено не поставят под мандат промяна в ноемврийските избори. Междувременно Камарата произвежда проектопредложения за сигурността на границите и усилено прилагане на закона, които да ангажират Сената до януари, когато ще е твърде късно нещо да се направи. Миналата седмица споменахме за оградата от 700 мили по границата с Мексико, за която още не се знае кой ще плаща. Това предложение обаче е вече на обсъждане пред Сената, с етикет от два до седем билиона.

Камарата не спи. Прогресът от последната седмица, отбелязан от законодателите на имиграционния фронт, включва прокарването на още три проектопредложения за охрана на границите и прилагане на закона, и трите част от по-обширно предложение, което приеха миналия декември. Сега го предъвкват в детайли. Тези проектопредложения още не са закони и трябва да се приложат към предложенията за разпределяне на финансовите средства, което ще определи как ще се плаща за тях. Имайки предвид че не са предприети никакви стъпки към постигане на съгласие по Сенатското предложение за имиграционна реформа, обърнете внимание на прокараното тази седмица от Камарата:

1. Затвор за тези, които пробиват нелегални тунели: тези, които се занимават със строителството или разрешават да бъдат прокарвани незаконни тунели под границата със САЩ, сега могат да получат до десет години затвор. От 1990 насам по границата с Мексико са открити 50 такива тунела, използвани за прекарване на наркотици и чужденци, 36 от които само през последните пет години. Прието с пълно мнозинство от 422-те члена на Камарата;
2. Разрешава се на DHS да задържа за не повече от шест месеца нелегални имигранти, които са получили криминални присъди или са обвинени, че представляват заплаха за националната сигурност. Досега такива хора имаха право на условно освобождаване под наблюдение или освобождаване от затвора след шест месеца. Сега, ако предложението се превърне в закон, те ще подлежат на експедирано отстраняване;
3. Подсилване на властта и принуждаване на щатската полиция да прилага имиграционните закони по нова програма, която ще позволи и финансира процедури за арестуване, задържане и предаване на федералните власти на нелегални имигранти, които са открити, например, при спиране в трафик. Това е същата програма, която ще реактивира много от закритите военни бази, за да бъдат използвани за затвори, както и ще намали или елиминира правото на изслушване от съдия при процедура на отстраняване. Това предложение ще увеличи броя на федералните прокурори, които се занимават с депортационни дела, както и ще подсигури дългосрочно задържане или връщане в родината на чужденци, които не са мексиканци, заловени при пресичане на границата, вместо да ги освобождава под гаранция.

Това е прогресът от тази седмица. И точно когато си мислите, че Америка ви предава и никой не се бори с антиимиграционно настроените консерватори, на първата страница на неделния вестник се появи статия, която описва как Федералните апелативни съдилища, особено нашите в Седми район с център в Чикаго, са отменили и върнали 40% от136 имиграционни обжалвания, разгледани само през последната година. В решенията си те често критикуват съответните имиграционни съдии и цитират груби грешки в начина на решаване на делата. Имайте предвид, че тези дела вече са били обжалвани пред Борда за имиграционни обжалвания във Вашингтон и изглежда, че федералните апелативни съдии установяват тенденция от грешки и несособност на системата да подсигури фундаменталните права, гарантирани от Конституцията. В резултат от това могат да се наложат някои промени.

Делото, посочено в статията, се отнася към обжалването на суданец, който е загубил и е бил върнат обратно в Африка. След като адвокатите му са спечелили обжалването, суданецът имал проблеми с Държавния Департамент да получи разрешение да се върне в САЩ, за да се явява лично в съда. Апелативният съд практически е трябвало да нареди на Департамента да го пусне обратно в страната, макар че в Африка остават жена му и децата, включително и болната му дъщеря, родена иначе в САЩ.

Нека използваме момента да кажем нещо за делата по убежище. В предишни статии съм обсъждал проблемите и възможностите на достоверна жалба въз основа на преследване в миналото и действителен страх от бъдещо преследване заради политически убеждения, религия, етническа принадлежност, членство в определена социална група, сексуална ориентация и дори случаи на СПИН или вирус-позитивни. Има наказание за попълване на това, което се счита “фриволна” молба за убежище. Такова действие може да приключи с установяване на измама, което да доведе до доживотна забрана да се използва каквато и да е друга форма на облекчение, като брак с гражданин или легализация по някаква “амнистия” като тази, която очакваме сега.

Делата за убежище също минават през “моди”. Това, което е било добра жалба за убежище преди двайсет години, няма да е повече валидно без някои силни обстоятелства, което може да се обясни. Например: през 80-те такива дела се  печелеха от членовете на полското движение Солидарност. Днес печелят китайци с дела за насилствена стерилизация и африканци, жертва на геноцид. За източноевропейските фундаментални християни, българските цигани, македоските сепаратисти и румънските унгарци е вече много по-трудно да печелят дела за убежище, макар че могат да имат кредибилни и нефриволни жалби, които поне ще ги държат в процедура, докато възникне някаква силна форма на облекчение. За “убежище” трябва да се подава в рамките на една година от влизането в страната, макар че и другата форма на облекчение,   наречена “задържане от отстраняване”, почива на същата основа. Много от тези дела завършват неуспешно след период от две до три години, но със заповеди, които разрешават доброволно заминаване. По ирония на съдбата човек, поставен в депортационна процедура В РАМКИТЕ на една година от влизането му в страната, няма право на доброволно заминаване, както има и допълнителна ирония в това да се търси доброволно заминаване за връщане в родината, когато се предполага, че е подадена нефриволна жалба за убежище точно от тази родина.

Както и да е. Обсъждали сме тези аспекти преди и ще продължаваме да се връщаме към темата. Искам да посоча, че и с добра молба за убежище е трудно да се спечели делото при днешната настройка на Борда на имиграционните обжалвания. Има разлика и в отношението на различните имиграционни съдии в различните щати. Но ако имате силно дело, е важно да се борите, да го документирате добре, да представите свидетели и да се готвите да победите. Важно е да положите здрави основи с добър правен съвет, защото дела се печелят, но могат да се спечелят на ниво на обжалвания след дълго време и много пари по адвокати, построяване на делото и на обжалванията стъпка по стъпка. Когато имате основата, не губете надежда и се борете, особено ако цената е избягване от преследване и изграждане на нов живот за семейството ви и за децата на вашите деца.

Disclaimer:

The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion on any specific facts or circumstances. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.

(следва)

C Copyright John W. Kearns